lady Vera 
http://ladyvera.wordpress.com/
Обичам паяжините, бесът и водните кончета,
Обичам подпухналите очи и торбичките под тях.
Обичам бездарните поети, но не съм филантроп.
Винаги ли за всичко имаш обяснение?!
Причинно-следствените връзки са ми чужди и мразя философията.
Не оставяй нощем отворена книга и никога не убивай черна котка!
Не забравяй, че ще се срещнем на един кръстопът,
където думите ще бъдат излишни.
* * * Как искам да съм цветна пролетна градина
с напъпили цветя и топъл аромат
и корените на стъблата във мене да се впиват
и с трепет да усещам как розите цъфтят.
А привечер, когато тихо слиза здрачът
по неизвестни, неутъпкани места,
аз тихо-тихичко да си поплача
от земно щастие, а не от суета.
* * *
Дали ще тръгнеш с мен по лунната пътека
или ще трябва да вървя сама?
Забравена от всички ще пристъпвам аз полека
сред звезден шепот и крайморска тишина…
На пръсти леко ще докосвам
кристално-тихата вода,
с разпуснати коси- свободна, гола-
с вълшебен блян, стаен във волната душа.
Луната нежно ще припява на моя тих, гальовен зов,
незнайна лира ще успява да ме изпълни цялата с любов…
За мен прегръдка ще разтвори това притихнало море,
сънлива чайка с глас ще проговори и лунен лъч под топлото крило ще прибере.
И сред лазура на вълните сини
ще заблести отколешна мечта за рай
при изгрева на туй божествено начало-
предвестник на щастливия безкрай.
