И докато по-добрата ми половинка прочиства къщата, аз ще се заема с прочистване на блога – тоест взема да драсна някой ред, че срам срам срам ….

Ами какво интересно за тези две години …..

1. Най-накрая посетих Чужденеция – по-точно Гърция. Честито на печелившите. Друго си е в западна Европа – ахахахха – Нова Година 2008 – Халкидики и Св.Георги 06.05.2008 – Кавала – много хубаво място, много съм доволна. Браво! …. / следват снимки след известно време/

2. Научих се да карам ски с триста зора и хиляди страхове ама си заслужаваше треперенето и псуването наум на студа, другите скиори, силният вятър и непослушните ски ….. колко спора си отнесе ски инструктора ми за това, че пистата за начинаещи всъщност е черна писта с объркана табела – поне такава ми се струваше в началото, застанала пред „зейналата вертикална писта под краката ми“ – мдааааа на страха очите са големи със сигурност …..  /тук не следват снимки щото съм невероятен скиор ама и аз човек и аз падам и фотото не му се идваше с мен на ски/

3. Трето – а бе  не помня много неща ама то спомените са в усмивките и сърцето, а не в главата …..

Събрахме се …. с класа след 15 години. Всички живи и здрави и щастливи. Наистина всички изглеждаха щастливи!!!! /а някои и пияни/

4-то. Ммммм да си помисля друго – офф много неща са – няма да стане така с един пост.

Но поне поразбутах паяжините на първо време де. До скоро май френдс…..

Your six blade knife can do anything for you
Anything you want it to
One blade for breaking my heart
One blade for tearing me apart
Your six blade knife-do anything for you

You can take away my mind like you take away the top of a tin
When you come up from behind and lay it down cold on my skin
Took a stone from my soul when I was lame
Just so you could make me tame
You take away my mind like you take away the top of a tin

Id like to be free of it now – I dont want it no more
Id like to be free of it now – you know I dont want it no more

Everybody got a knife it can be just what they want it to be
A needle a wife or something that you just cant see

You know it keeps you strong
Yes and itll do me wrong
Your six blade knife – do anything for you

СЕГА АКО НЯКОЙ НАМЕРИ ЛИНК КЪМ ХУБАВО ВИДЕО НА ПЕСЕНТА ЩЕ СЪМ БЛАГОДАРНА И КАРТИНКАТА ЩЕ БЪДЕ ВЕЧЕ ПЪЛНА…

А да съм споделяла досега колко много обичам плажче и моренце…. щото да не се повтарям, де…

Като бях малка и като ходех при баба през летните ваканции и братовчед ми, който е по-голям от мен, съставяше „Дневен режим на чавдарчето“ и следеше стриктно дали го изпълняваме със сестра ми. Задачите си бяха чист соц.майтап де – да станем, да си оправим леглото, да прочетем някакви там книги, да помогнем на баба, да занесем на баира и да разпънем бързичко палатката, обиколка с колела на града и т.н и т.н. Сега вече на 30 и… години аз по стар чавдарски обичай си имам дневен режим като ходя на море, който си спазвам много традиционно…

А именно -

1. ставане от сън- когато му дойде времето;

2. кафе – дълго и по няколко,

3. плаж – основната задача за деня – до залез слънце;

4. прибиране, къпане, обличане – ако може за 15 мин. и 20 сек – при добро желание - опит и стремеж за по-добри резултати;

5. вечеря – изпълнява се само в случай, че сме постигнали по-добри резултати с горната точка, ако не – преминаваме направо на следващата;

6. пиене на мохито – колкото  и докогато ми е кеф – разрешават се и други коктейли или спиртни напитки, но задължително се слага чадърче или поне се сърба със сламка за добиване на ваканционно настроение !

а това е бармана, който прави най-хубавото мохито на света …

а по доволния вид на клиентките можем да заключим, че не само мохитото, `ми и всичко дето сме го погълнали си е било много сносно и в доволни дози ….

айде турвайте си банските на лалета (тази година флоралните мотиви са много на мода) и бегом да се цамбурнете в моренцето – няма да сгрешите!!!

Ами какво да ви кажа….. да ви убеждавам, че всъщност аз съм една страстна привърженичка на червеното вино и днес чествам с бясна сила Трифон Зарезан, или че това стъклено сърце всъщност е една модернистична гарафа за червено вино…. а бе истината е, че довечера ще пия ферментиралото гроздово сокче с приятели – в което няма нищо лошо ама искам да си призная, че мен изобщо и никак не ме дразни тази розово-червена, шоколадово- карамелена история около Свети Валентин. Даже драго ми е, че на работата на всички ни по бюрата имаше шоколадово бонбонче сърчице и близалка мече, че виждам усмихнати тийнейджъри със сърцевидни балончета и изобщо едно такова ми е веселко ….. Аз съм на мнение, че всички празници трябва да се празнуват. Даже и 8-ми март, и 2-ри февруари също и 1-ви юни задължително, да не споменавам и че имам познати, които не са виждали аула през живота си, но 8-ми декември си го имат за светъл празник и съвсем традиционно си ходят всяка година на Пампорово да си го честват …. Ей такива ми ти неща искам да се случват – да си измисляме разни поводи и да им се радваме и да си ги поливаме обилно кой с каквото му душа иска.

Айде дзън и наздраве – на всички!!!

окей, Дончо! Поемам щафетата … И така:

1. Налага се да нося очила, но съм толкова суетна, че не го правя и вечер, когато се стъмни нищо ама нищичко не виждам, което е и причината да се сблъсквам с високи и широкоплещести възхитителни субекти, без да им отдам нужното внимание!

2. Никога не съм напускала България, което е направо срамота за 30 годишен зрял човек като мен.

3.Не мога да готвя – имам някаква карма на плещите си, вследствие на нея всичко, което се опитам да сваря, нарежа, запържа и т.н,  придобива вкус на циганска баница от картон….

4.С голямо удоволствие си гледам все още старите анимационни филмчета

5.След като прочетох „5-тте неща на Валери, които не знаем за него“, установих, че ми се налага да плагиатствам една от точките му дословно, и по-скоро да попитам – ако една жена е ревнива, но също така е полигамна“, Дончо, прави ли я идеалната жена??

и това, което досега и аз не знаех…

… от блога на Валери прочетох, че името му е Валери Петров Дачев, ….е , моето име е Симона Петрова Дачева …. – а, бе Валери – да не сме братя….или сестри…??? )

Малко планинско градче, с хубави бели, симпатични къщи, с приветливи хора, обградено от всякъде от баири.

Природата е изобилно красива, горите са прохладни и тъмни, ливадите пренаселени от скакалци и буболечки, шумни и горещи. 

Както всеки уикенд извън града, освен ако не е в някое шумно морско градче, времето спира и те оставя да си натъпчеш мозъчния склад с тази лечебна безгрижност.

                                                                                         Ама колкото и да се стараеш да си я разпределяш пестеливо за делниците, още в понеделник до обяд количествата се изчерпват тотално и ти остава да си гледаш само снимките – ако си се сетил да щракнеш нещо де…