не се взимай насериозно и ще се чувстваш о`кей
много обичам домати….със сиренце
и краставички обичам…. със сиренце
понякога ям и марули….ако може със сиренце…
изобщо всички салати обичам… с ракийка…..
последното си е чист майтап – не пия ракия, ама като кажа, че ям салата с бира и ми се смеят, но без шега – последният ми кулинарен шедьовър е просто неотразим …. /минути за реклама/!!!
Риболовството е тема без край. Всеки запален рибар надълго и нашироко може да обяснява за такъми, захранки, подхранки и т.н и т.н.
Моето риболовуване се състои в това да пристигна на съответното водохранилище и да се опитвам да стоя на едно място и да не преча на майстор-рибаря докато ми връзва кукичките и най-вече ако е възможно да не настъпя някоя въдица. Също така от мен се иска да сведа до минимум резките движения при които размахвам неконтролируемо кукичката над главите на нещастните рибари и да не използвам много изречения от рода – „Ниииикиии, ела да ми разплетеш кордата“…
Та затова аз седя и не мърдам или мърдам ама с притеснение някак си.
Седейки, прекарвам времето си в размисли и наблюдения над околната флора и фауна. Флората е ясна – вода и зеленко. Но това отдолу е фауната.
Такава фауна често се среща и по морските курорти, а също и по-градските плажове. Само качеството и е доста различно. Смея да твърдя, че напоследък по плажовете фауната доста занижи качеството си и просто мъка да му стане на човек, че няма като едно време тия ми ти фауни, то гларуси, то чудо…тц, тц, тц язък….
затова на сега си ходя по язовири и си нося фауната с мен да и се радвам….
Да си кажа честно до сега май не осъзнавах коя точно съм аз? Още по-малко имах идея за какво живея и какъв е смисълът на живота ми? Но факт – вече нямам подобни изтощителни терзания. Изведнъж ми просветна, изясни ми се, прочисти ми се съзнанието, осени ме прозрение, явило ми се в лицето на малката ми 5 годишна племенница. Днес тя ми се обади по телефона и поиска среща с мен. Уговорихме се да се срещнем в моя офис. Малката ми донесе две картини с изричната уговорка, че трябва да си ги „залепя“ на хладилника….Коя съм аз? Ами ето това съм аз:
Не знам дали си личи, поради миниатюрния размер, но всъщност аз съм красива, червенокоса, с коса до земята, пленителни жълти очи и къси сладки, пухкави ръчички и за да няма грешка отгоре пише – Леля!!!!
Тази рисунка върви неизменно в комплект с другата, която нагледно изобразява моята цел, върховен идеал и най-съкровенна мечта според Ели - Чичо????
Не съм сигурна само дали нарисуваната въпросителна накрая показва съмнението на малката, че някога ще има чичо или просто името само е под лек въпрос, което разбира се е нещо много несъществено, в края на краищата….
Е, както виждате – чичо трябва да е с тъмна коса със щръкнала прическа, с дънки и с риза с много копчета и…. разбира се с къси, сладки, пухкави ръчички….
Е, това е всичко, приятели. Ако някой намери себе си, описан в тази рисунка, моля да ми се обади, защото го търся!!!! Ще го закача на хладилника и обещавам много да му се радвам и редовно да го забърсвам от прах и да му освежавам цветовете ако поизбледнее с времето!
Мили лелини душици, мили дечица – честит празник!
Четете с кеф, за да не учите с рев!
Книгите са едно от най-хубавите неща в живота, които могат да носят страхотно удоволствие! Радвайте им се!
С две думи - беше красиво- като цялата природа в България всъщност…
а също и малко мокро – те казаха синоптиците „с краткотрайни превалявания“, ама не казаха, че ще превалява върху нас точно…
Три часа – до там и обратно. Глътка майски въздух, смях и емоции. Бяхме и мокри циганчета на шосето под клоните на едно дърво, бяхме и маратонци, бягащи от зло куче вързано но too much дълъг синджир, и две моми в селската кръчма с ергените и кръшни певици в колата, припявайки на радиото и на Шакира. А, бе – пей сърце! Дай боже всекиму такива весели уикенди.
Не са ли това най-прекрасните обувки на света – обувки заради които си струва да продадеш сърцето си, да заложиш апартамента си, да станеш стриптизьорка в бар, да сервираш на Сточна гара или дори да се омъжиш – точно такива мисли ме обзеха в момента когато ги зърнах в магазина. Следващите няколко часа нямаше мир и покой за бедната ми душа. Организирах дори масово мероприятие на приятелките ми – "Дружно ходене и гледане на обувки на витрина на магазин" . И после ли – ами много ясно, че си ги купих – знам, че не се умира от разбито от любов сърце, но със сигурност се умира от въздишки по нещо, което си зърнал в магазин – Всички жени ще ме разберат и ще се съгласят с мен.
Сега съм спокойна и ведра като майско утро – Почивай си спокойно, бедно мое сърце!
